12 nov 2016, 17:15

Прошка 

  Poesía » Filosófica
370 1 2
Всички за нея говорят –
прошка, та прошка.
Тя била скитница бяла –
броди като гаврошка.
Чака да ѝ продумат
насаме. Право в очите.
Бяга от гнусните глуми –
там ѝ скубят косите.
И си мълчи, и трае –
глуха за суетата.
И две, и двеста си знае.
Всекиму според душата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Комаревска Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??