23 апр. 2017 г., 00:40  

Прошка

391 1 0

                Отгледан бях с грижи и любов

                в къща родна, бащин дом

                и раснах там, дете - разкош,

                на млада, истинска любов.

 

                Владиката ми даде благослов,

                над книгите залягах и играх.

                Не сетих нито мъка, ни печал,

                а само ласки и любов.

 

                С лекота загърбил роден Дом,

                забравил корените свои, Род.

                Летял с криле към новия живот,

                уверен и безстрашен, без "Пардон".

 

                Сега пред всички Вас,смирен,

                Мама, Тати, Род и Дом,

                прошка искам в този ден,

                макар далече, стар и уморен!

    

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хари Спасов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...