23.04.2017 г., 0:40  

Прошка

389 1 0

                Отгледан бях с грижи и любов

                в къща родна, бащин дом

                и раснах там, дете - разкош,

                на млада, истинска любов.

 

                Владиката ми даде благослов,

                над книгите залягах и играх.

                Не сетих нито мъка, ни печал,

                а само ласки и любов.

 

                С лекота загърбил роден Дом,

                забравил корените свои, Род.

                Летял с криле към новия живот,

                уверен и безстрашен, без "Пардон".

 

                Сега пред всички Вас,смирен,

                Мама, Тати, Род и Дом,

                прошка искам в този ден,

                макар далече, стар и уморен!

    

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...