17 мар. 2021 г., 17:27

Прошка

1.2K 9 16

 

Аз помня всяка своя стъпка,

най-вече грешните встрани!

В душата - кръпка подир кръпка

от понатрупани вини.

 

Не съм предавала приятел,

предавали са ме, уви!

От всеки нов доброжелател

се пазя щом се появи!

 

Изгубих много да доказвам

кой бил е крив и кой е прав,

и чужди правила да спазвам,

и да преглъщам всеки гняв.

 

На грешниците се прощава

и благородно им простих!

Обидите им ще забравя

заключени във този стих!

 

Дано към мен не бъдат строги,

тъй както аз не бях със тях!

Сега остава и да мога

на себе си да си простя!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елка Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви, момичета! Весели празници!
  • Ели, толкова е искрено и благородно, поздравявам те!
    Много ми хареса!
  • Искрено е! Много ми хареса! Прекрасен стих!
  • Много ви благодаря, Дани и Юри! Последната стъпка е най-трудна и важна наистина! Благодаря и на всички приятели, които поставиха стиха в Любими!
  • Хубаво е, Ели! Остава ти да направиш най-трудната прошка!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...