17.03.2021 г., 17:27

Прошка

1.2K 9 16

 

Аз помня всяка своя стъпка,

най-вече грешните встрани!

В душата - кръпка подир кръпка

от понатрупани вини.

 

Не съм предавала приятел,

предавали са ме, уви!

От всеки нов доброжелател

се пазя щом се появи!

 

Изгубих много да доказвам

кой бил е крив и кой е прав,

и чужди правила да спазвам,

и да преглъщам всеки гняв.

 

На грешниците се прощава

и благородно им простих!

Обидите им ще забравя

заключени във този стих!

 

Дано към мен не бъдат строги,

тъй както аз не бях със тях!

Сега остава и да мога

на себе си да си простя!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елка Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви, момичета! Весели празници!
  • Ели, толкова е искрено и благородно, поздравявам те!
    Много ми хареса!
  • Искрено е! Много ми хареса! Прекрасен стих!
  • Много ви благодаря, Дани и Юри! Последната стъпка е най-трудна и важна наистина! Благодаря и на всички приятели, които поставиха стиха в Любими!
  • Хубаво е, Ели! Остава ти да направиш най-трудната прошка!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...