17.03.2021 г., 17:27

Прошка

1.2K 9 16

 

Аз помня всяка своя стъпка,

най-вече грешните встрани!

В душата - кръпка подир кръпка

от понатрупани вини.

 

Не съм предавала приятел,

предавали са ме, уви!

От всеки нов доброжелател

се пазя щом се появи!

 

Изгубих много да доказвам

кой бил е крив и кой е прав,

и чужди правила да спазвам,

и да преглъщам всеки гняв.

 

На грешниците се прощава

и благородно им простих!

Обидите им ще забравя

заключени във този стих!

 

Дано към мен не бъдат строги,

тъй както аз не бях със тях!

Сега остава и да мога

на себе си да си простя!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елка Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви, момичета! Весели празници!
  • Ели, толкова е искрено и благородно, поздравявам те!
    Много ми хареса!
  • Искрено е! Много ми хареса! Прекрасен стих!
  • Много ви благодаря, Дани и Юри! Последната стъпка е най-трудна и важна наистина! Благодаря и на всички приятели, които поставиха стиха в Любими!
  • Хубаво е, Ели! Остава ти да направиш най-трудната прошка!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...