9 янв. 2023 г., 09:14  

Прошка 

  Поэзия » Другая
1205 10 24
Омразата ме дýши като ястреб,
наръфал тялото ми вледенено.
В тъгата на нощта повтарям – баста –
и глождят ме отчайващи съмнения.
Дочувам твоя глас – безумно близък,
как с думите обесени ме дýши.
Удавена в тресавище навлизам –
отритната, ранена и ненужна!
И стрелкащи са думи и закани,
пожари бълват, вятърът гаси ги!
На спомена дълбоките ми рани
със своята абсурдност ме застигат. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антоанета Иванова Все права защищены

Предложения
: ??:??