silvina84 (Силвия Йорданова)
37 370
17 июл. 2012 г., 19:01

Прошка 

  Поэзия
1852 0 15

Не зная за какво да продължавам, 
да късам тишината с тежки думи.
А те, сгъстили шепота си, нямо
да се забиват в мен като куршуми.

 

Не можех и не исках да съборя,
миражите си в тази празна стая.
Наложи се с вихрушка да се боря,
а изходът... намерих го накрая. 

 

Не знам защо години те измислях,
и себе си забравях в тези нощи.
Душата си със спомени осмислях,
студът оставих вънка да ги пощи.

 

Аз знам, че ролята ми е задочна,
не ще се върне времето предишно.
Не бих могла да сложа в края точка,

преди да съм ти дала свойта прошка.

 

© Силвия Йорданова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хубава творба!Поздравления!
  • Много красива емоция!
    Поздравления!
  • Адмирации ,пишете прекрасно!
  • Чудесно!!!
  • ...прошка , която не знам защо и аз очаквам...
  • Философия на любовта, прошката осмисля всичко преживяно, дори да няма връщане назад...
    Тъжно звучи, но и философски, и оптимистично...
    Поздравления, Силви!!!
  • Bраво!
  • Пишеш много хубаво!
    Насладих се и аз!
    Поздравления!
  • "Душата си със спомени осмислях,
    студът оставих вънка да ги пощи"
    Поздрав и от мен!
  • Споделям, Силви! ♥
  • Великолепие в думи,харесах!
  • Още едно стихотворение за силата на думите или за тяхното отсъствие -присъствие, за себепреодоляването, за търсенето на прошката като единственото пристанище, в което душата намира покой...Остават вътрешните колизии, след които никой вече не е цял и не е същият. Поздравления, Силви!
  • Прошка-колко емоции и надмогване на егото се крият в една дума.Поздрав,Силви!
  • Човешко е да се греши и божествено е да се прощава. Почувствах. С поздрав и за стиха!
  • Много хубаво и мъдро стихотворение, Силве. Има всичко - рима, ритъм, смисъл и звучност!
Предложения
: ??:??