Прошка
Не зная за какво да продължавам,
да късам тишината с тежки думи.
А те, сгъстили шепота си, нямо
да се забиват в мен като куршуми.
Не можех и не исках да съборя,
миражите си в тази празна стая.
Наложи се с вихрушка да се боря,
а изходът... намерих го накрая.
Не знам защо години те измислях,
и себе си забравях в тези нощи.
Душата си със спомени осмислях,
студът оставих вънка да ги пощи.
Аз знам, че ролята ми е задочна,
не ще се върне времето предишно.
Не бих могла да сложа в края точка,
преди да съм ти дала свойта прошка.
© Силвия Йорданова All rights reserved.
