yotovava (Валентина Йотова)
2631 22226
5 дек. 2010 г., 13:58

Прошка 

  Поэзия » Философская
845 0 19

В очите на баба залезът слизаше

едносричен и тих като селска камбана,

от ръждата изронена, натежала с години,

пресъхнала в песни за родство и за курбан.

 

В разкрача на дните посипа брашното

от мелници звездни, изпя се животът.

И баба замина да шета на Господ

да плеви небесната нива от троскот.

 

Отдавна простила на живи и  мъртви

душата ù, празна от всякаква грешност,          ,

тлеещо въгленче в шепите скъта

с вретеното, мъркащо в късната вечер…

 

Обточи н апевно тъничка нишка,

запредена с обич, примесена с огън,

усукала здравец и мирис на смирна,

три пъти вречена – и трите за Бога!

 

Ти, майко смълчана, прости суетата,

която подгони в града челядта ти.

И прошка да взема от теб не сколасах,

не смогнах и кръст да пречупя на прага

 

на селската черква. Смирение няма

в очите ми жадни, в ръцете ми ледни.

Така не научих цената на пламъка,

с който да срещам и празник, и делник.

 

Каква орисия - жена да си в село!

Живот да даряваш, далече да пращаш,

Сълзи да преглъщаш, додето изтлеят

зениците твои – светулки на камък.

 

От теб да остане, когато се скършиш,

въздишки в бръшляна, наместо листца,

които да милват пред прага  на къщата

изтрите стъпки на свойте деца.

© Валентина Йотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви, на всички, че поостанахте тук
  • Покъртително добро. Отчайващо добро, но и вдъхновяващо. Или...запазена марка: Валентина Йотова. Ив
  • И баба замина да шета на Господ

    да плеви небесната нива от троскот
    С поздравления!!!
  • Много ме развълнува, Валя!!! Припомних си много картини от моето детство, милата ми, обична баба...
    Благодаря ти!
    Поздрави!
  • Много истинско, оригинално и затрогващо. Браво, Валентина!
  • Браво, Валя!
  • Истинско удоволствие е всяка среща с твоите стихове.
  • Върна ме в детството...С топлина и обич си спомних за бабините баници и чекръка,и къндилото...Много образно и затрогващо.Това е животът.Браво.
  • !!! Родителите май най - страдат от радсотта на децата си... И въпреки това цял живот се борят за нея... Поклон ,наистина!!!
  • Страхотен!
  • Затрогващо стихотворение, силно и влизащо в душата! Великолепие, омесено от брашното на истината и поезията! Поздравления!
  • Покъртителен стих!
    Аплодирам те!
    А един смешник преди време коментираше някъде наоколо, че за да твориш Поезия е било необходимо да притежаваш определено образование...
    За мен - тя просто трябва да е в кръвта ти...
  • Наистина много... не знам тук каква дума да сложа. Харесва ми!
  • ПОКЛОН!Все съм чела хубави стихове,но това направо влетя в душата ми и я превзе!
  • Великолепно е, Валя!
    И думите ми са слаби за този стих...
  • !!!
  • "Каква орисия - жена да си в село!
    Живот да даряваш, далече да пращаш,
    Сълзи да преглъщаш, додето изтлеят
    зениците твои – светулки на камък."
  • Последният куплет е направо покъртителен. Страхотен! Поздрав.
  • браво!
Предложения
: ??:??