Прошка
В очите на баба залезът слизаше
едносричен и тих като селска камбана,
от ръждата изронена, натежала с години,
пресъхнала в песни за родство и за курбан.
В разкрача на дните посипа брашното
от мелници звездни, изпя се животът.
И баба замина да шета на Господ
да плеви небесната нива от троскот.
Отдавна простила на живи и мъртви
душата ù, празна от всякаква грешност, ,
тлеещо въгленче в шепите скъта
с вретеното, мъркащо в късната вечер…
Обточи н апевно тъничка нишка,
запредена с обич, примесена с огън,
усукала здравец и мирис на смирна,
три пъти вречена – и трите за Бога!
Ти, майко смълчана, прости суетата,
която подгони в града челядта ти.
И прошка да взема от теб не сколасах,
не смогнах и кръст да пречупя на прага
на селската черква. Смирение няма
в очите ми жадни, в ръцете ми ледни.
Така не научих цената на пламъка,
с който да срещам и празник, и делник.
Каква орисия - жена да си в село!
Живот да даряваш, далече да пращаш,
Сълзи да преглъщаш, додето изтлеят
зениците твои – светулки на камък.
От теб да остане, когато се скършиш,
въздишки в бръшляна, наместо листца,
които да милват пред прага на къщата
изтрите стъпки на свойте деца.
© Валентина Йотова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря ви, на всички, че поостанахте тук
-
Покъртително добро. Отчайващо добро, но и вдъхновяващо. Или...запазена марка: Валентина Йотова. Ив
-
И баба замина да шета на Господ
да плеви небесната нива от троскот
С поздравления!!! -
Много ме развълнува, Валя!!! Припомних си много картини от моето детство, милата ми, обична баба...
Благодаря ти!
Поздрави! -
Много истинско, оригинално и затрогващо. Браво, Валентина!
-
Браво, Валя!
-
Истинско удоволствие е всяка среща с твоите стихове.
-
Върна ме в детството...С топлина и обич си спомних за бабините баници и чекръка,и къндилото...Много образно и затрогващо.Това е животът.Браво.
-
!!! Родителите май най - страдат от радсотта на децата си... И въпреки това цял живот се борят за нея... Поклон ,наистина!!!
-
Страхотен!
-
Затрогващо стихотворение, силно и влизащо в душата! Великолепие, омесено от брашното на истината и поезията! Поздравления!
-
Покъртителен стих!
Аплодирам те!
А един смешник преди време коментираше някъде наоколо, че за да твориш Поезия е било необходимо да притежаваш определено образование...
За мен - тя просто трябва да е в кръвта ти... -
Наистина много... не знам тук каква дума да сложа. Харесва ми!
-
ПОКЛОН!Все съм чела хубави стихове,но това направо влетя в душата ми и я превзе!
-
Великолепно е, Валя!
И думите ми са слаби за този стих... -
!!!
-
"Каква орисия - жена да си в село!
Живот да даряваш, далече да пращаш,
Сълзи да преглъщаш, додето изтлеят
зениците твои – светулки на камък." -
Последният куплет е направо покъртителен. Страхотен! Поздрав.
-
браво!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
