Прошката
Недадена - сърцето в лед превръща,
неискана - от гордост вие храм,
нечакана - животи преобръща
с очите си - смирили гневен плам...
Ранените души превързва тихо
и болката излъсква до любов,
посява в гърлото ни стихове
от сълзите, политнали към Бог.
Грехът умира в тупкащата вена,
от ангелската ù ръка сразен...
Невидим глас едва простенва:
„Ти знаеш ли какво е в мен?!”
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Михаил Цветански Все права защищены
