ekstasis (Михаил Цветански) ekstasis (Михаил Цветански)
13 589
Mar 6, 2011, 9:25 PM

Прошката

  Poetry » Other
2.3K 0 17

Недадена - сърцето в лед превръща,

неискана - от гордост вие храм,

нечакана - животи преобръща

с очите си - смирили гневен плам...

Ранените души превързва тихо

и болката излъсква до любов,

посява в гърлото ни стихове

от сълзите, политнали към Бог.

Грехът умира в тупкащата вена,

от ангелската ù  ръка сразен...

Невидим глас едва простенва:

„Ти знаеш ли какво е в мен?!”

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаил Цветански All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0