Прошката
Недадена - сърцето в лед превръща,
неискана - от гордост вие храм,
нечакана - животи преобръща
с очите си - смирили гневен плам...
Ранените души превързва тихо
и болката излъсква до любов,
посява в гърлото ни стихове
от сълзите, политнали към Бог.
Грехът умира в тупкащата вена,
от ангелската ù ръка сразен...
Невидим глас едва простенва:
„Ти знаеш ли какво е в мен?!”
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
