bubata1969 (Бояна)
32 46
1 июл. 2011 г., 20:04

Прощално 

  Поэзия » Любовная
891 0 7

Здравей! Решението беше твое...

Отказвах дълго... После одобрих...

Мълчанието – то не беше мое,

а нетърпението ти простих...

 

Поетите споделят свои мисли...

Отрупана е масата ми с тях.

Един след друг отново ги разлиствам

и отшумява чувството за грях.

 

Валери младостта си пак повтаря,

Багряна с младостта не се прости...

А Блага, в мъдростта си остаряла,

ревниво пази спомени добри...

 

Дали страхът замества аспирина

и пак ще те предпази от мечти?

А щом температурата премине,

изчезва неживяното „преди”?

 

Добре, опитай... няма да ти преча.

Опитвам още да те разбера...

Ще кажа твърдо: „Стига! Няма вече!

Напускам виртуалната игра!”.

 

Но да си спомним – точните закони

не се прилагат някак в любовта.

Остава само вятърничав спомен

от истинската, нежна красота...

 

Да, тръгвам си!... Макар че... не е лесно!

Макар че, убедена съм, грешиш!

Към себе си поне ще бъда честна,

а ти... не знам дали ще си простиш!

 

 

© Бояна Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??