Прощално
Здравей! Решението беше твое...
Отказвах дълго... После одобрих...
Мълчанието – то не беше мое,
а нетърпението ти простих...
Поетите споделят свои мисли...
Отрупана е масата ми с тях.
Един след друг отново ги разлиствам
и отшумява чувството за грях.
Валери младостта си пак повтаря,
Багряна с младостта не се прости...
А Блага, в мъдростта си остаряла,
ревниво пази спомени добри...
Дали страхът замества аспирина
и пак ще те предпази от мечти?
А щом температурата премине,
изчезва неживяното „преди”?
Добре, опитай... няма да ти преча.
Опитвам още да те разбера...
Ще кажа твърдо: „Стига! Няма вече!
Напускам виртуалната игра!”.
Но да си спомним – точните закони
не се прилагат някак в любовта.
Остава само вятърничав спомен
от истинската, нежна красота...
Да, тръгвам си!... Макар че... не е лесно!
Макар че, убедена съм, грешиш!
Към себе си поне ще бъда честна,
а ти... не знам дали ще си простиш!
© Бояна All rights reserved.
