Природен закон
На къс синджир живеем,
с илюзии в критична точка.
Единствен Бог е панацея
и него молим за отсрочка.
Сезоните се сменят плавно,
необратимо и безпощадно.
Младостта ни е с изтекла давност,
но есента е цветна, макар и хладна.
Не е за упрек и не е вина,
нито повод за "корида".
Шампанското в кръвта ни отшумя,
закон природен е, а не обида.
Моментна снимка във анфас,
на двама дълго хляб делили.
Ще продължи единият от нас,
самотен в своето горнило.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Илия Станков Все права защищены
