На къс синджир живеем,
с илюзии в критична точка.
Единствен Бог е панацея
и него молим за отсрочка.
Сезоните се сменят плавно,
необратимо и безпощадно.
Младостта ни е с изтекла давност,
но есента е цветна, макар и хладна.
Не е за упрек и не е вина,
нито повод за "корида".
Шампанското в кръвта ни отшумя,
закон природен е, а не обида.
Моментна снимка във анфас,
на двама дълго хляб делили.
Ще продължи единият от нас,
самотен в своето горнило.
© Илия Станков All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
