На къс синджир живеем,
с илюзии в критична точка.
Единствен Бог е панацея
и него молим за отсрочка.
Сезоните се сменят плавно,
необратимо и безпощадно.
Младостта ни е с изтекла давност,
но есента е цветна, макар и хладна.
Не е за упрек и не е вина,
нито повод за "корида".
Шампанското в кръвта ни отшумя,
закон природен е, а не обида.
Моментна снимка във анфас,
на двама дълго хляб делили.
Ще продължи единият от нас,
самотен в своето горнило.
© Илия Станков All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
