Природен закон

17 may 2018, 16:42 2022-06-28T14:37:20+03:00

Poesía

755 2 2

На къс синджир живеем,

с илюзии в критична точка.

Единствен Бог е панацея

и него молим за отсрочка.

Сезоните се сменят плавно,

необратимо и безпощадно.

Младостта ни е с изтекла давност,

но есента е цветна, макар и хладна.

Не е за упрек и не е вина,

нито повод за "корида".

Шампанското в кръвта ни отшумя,

закон природен е, а не обида.

Моментна снимка във анфас,

на двама дълго хляб делили.

Ще продължи единият от нас,

самотен в своето горнило.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.