11 янв. 2007 г., 21:01

*** (ПРОЩАЛНО)

904 0 13

 

 

(рубая)


Със сърцето си да спасиш човек

се е случвало и в миналия век.

И какво ти остава друго,
когато за любовта няма лек.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вили Тодоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря!
  • много ясно, кратко и точно! Както и Чехов е казал, че ИЗКУСТВОТО ДА СЕ ПИШЕ Е ИЗКУСТВО ДА СЕ СЪКРАЩАВА (МОЖЕ да не съм точен с цитата) Поздрав
  • Поздрав Вили!
  • любопитна дискусия)))... и доста проблемна - от литературната форма, до медицината
  • Благодаря! Диана, ти просто мислиш "логично", защото си "Логична", а аз - по малко по-различен начин! Защото съм ТЕЛЕц и винаги съм се гордял с това! Това е всичко! Но нека да не претоварваме сървъра с тази полемика, а да я продължим, ако искаш, в пощата!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...