11 янв. 2007 г., 21:01

*** (ПРОЩАЛНО)

907 0 13

 

 

(рубая)


Със сърцето си да спасиш човек

се е случвало и в миналия век.

И какво ти остава друго,
когато за любовта няма лек.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вили Тодоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря!
  • много ясно, кратко и точно! Както и Чехов е казал, че ИЗКУСТВОТО ДА СЕ ПИШЕ Е ИЗКУСТВО ДА СЕ СЪКРАЩАВА (МОЖЕ да не съм точен с цитата) Поздрав
  • Поздрав Вили!
  • любопитна дискусия)))... и доста проблемна - от литературната форма, до медицината
  • Благодаря! Диана, ти просто мислиш "логично", защото си "Логична", а аз - по малко по-различен начин! Защото съм ТЕЛЕц и винаги съм се гордял с това! Това е всичко! Но нека да не претоварваме сървъра с тази полемика, а да я продължим, ако искаш, в пощата!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...