Jan 11, 2007, 9:01 PM

*** (ПРОЩАЛНО)

  Poetry
899 0 13

 

 

(рубая)


Със сърцето си да спасиш човек

се е случвало и в миналия век.

И какво ти остава друго,
когато за любовта няма лек.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вили Тодоров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря!
  • много ясно, кратко и точно! Както и Чехов е казал, че ИЗКУСТВОТО ДА СЕ ПИШЕ Е ИЗКУСТВО ДА СЕ СЪКРАЩАВА (МОЖЕ да не съм точен с цитата) Поздрав
  • Поздрав Вили!
  • любопитна дискусия)))... и доста проблемна - от литературната форма, до медицината
  • Благодаря! Диана, ти просто мислиш "логично", защото си "Логична", а аз - по малко по-различен начин! Защото съм ТЕЛЕц и винаги съм се гордял с това! Това е всичко! Но нека да не претоварваме сървъра с тази полемика, а да я продължим, ако искаш, в пощата!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...