24 авг. 2014 г., 09:45  

Проста самоанализа

910 0 12

 

Все по-често

 

търся тишина,

 

вглъбяване,

 

съзерцаване,

 

самота…

 

По цели нощи

 

мога Казандзакис да чета,

 

а денем –

 

да мечтая,

 

откъсвайки се от света,

 

който никак не ми липсва.

 

(Изглежда

 

душата не престава да мечтае -

 

дори преди раздяла с тялото,

 

тя все по върховете си витае…)

 

По пантофи

 

навлизам в есента.

 

Смуглите,

 

смеещи се плитки

 

отдавна замени

 

побелялата ми коса.

 

Все пак,

 

остават ми любими -

 

философите

 

и мъртвите поети…

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Танчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да, Казандзакис би могъл да помогне при самоанализата.Получила ти се е,Роси!
  • близко ми е, и сродно по душевност...
    хубаво е, Роси.. поздрав за теб,
    от сърце..
  • Истинско и влизащо в душата!Само това мога да кажа!Наистина е прекрасна поезия!Накара ме да се замисля, но и да се натъжа. Но е много красиво написано!Браво!Много ми хареса и те разбирам!
  • Аз също "търсих тишина" и я намерих в Свещената Родопа панина,
    "откъсвайки се от света, който никак не ми липсва."
    Eia ,много мечти се сбъдват, но най-хубавите мечти се раждат сега.
    Хубава вечер!
  • Благодаря за споделянето на твоите скъпи истини, Роси!
    Приех прочита като личен разговор!
    Поздрав!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...