Проста самоанализа
Все по-често
търся тишина,
вглъбяване,
съзерцаване,
самота…
По цели нощи
мога Казандзакис да чета,
а денем –
да мечтая,
откъсвайки се от света,
който никак не ми липсва.
(Изглежда
душата не престава да мечтае -
дори преди раздяла с тялото,
тя все по върховете си витае…)
По пантофи
навлизам в есента.
Смуглите,
смеещи се плитки
отдавна замени
побелялата ми коса.
Все пак,
остават ми любими -
философите
и мъртвите поети…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Росица Танчева Все права защищены
Но е много красиво написано!Браво!Много ми хареса и те разбирам!