Все по-често
търся тишина,
вглъбяване,
съзерцаване,
самота…
По цели нощи
мога Казандзакис да чета,
а денем –
да мечтая,
откъсвайки се от света,
който никак не ми липсва.
(Изглежда
душата не престава да мечтае -
дори преди раздяла с тялото,
тя все по върховете си витае…)
По пантофи
навлизам в есента.
Смуглите,
смеещи се плитки
отдавна замени
побелялата ми коса.
Все пак,
остават ми любими -
философите
и мъртвите поети…
© Росица Танчева All rights reserved.
Но е много красиво написано!Браво!Много ми хареса и те разбирам!
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
