24.08.2014 г., 9:45  

Проста самоанализа

913 0 12

 

Все по-често

 

търся тишина,

 

вглъбяване,

 

съзерцаване,

 

самота…

 

По цели нощи

 

мога Казандзакис да чета,

 

а денем –

 

да мечтая,

 

откъсвайки се от света,

 

който никак не ми липсва.

 

(Изглежда

 

душата не престава да мечтае -

 

дори преди раздяла с тялото,

 

тя все по върховете си витае…)

 

По пантофи

 

навлизам в есента.

 

Смуглите,

 

смеещи се плитки

 

отдавна замени

 

побелялата ми коса.

 

Все пак,

 

остават ми любими -

 

философите

 

и мъртвите поети…

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Танчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да, Казандзакис би могъл да помогне при самоанализата.Получила ти се е,Роси!
  • близко ми е, и сродно по душевност...
    хубаво е, Роси.. поздрав за теб,
    от сърце..
  • Истинско и влизащо в душата!Само това мога да кажа!Наистина е прекрасна поезия!Накара ме да се замисля, но и да се натъжа. Но е много красиво написано!Браво!Много ми хареса и те разбирам!
  • Аз също "търсих тишина" и я намерих в Свещената Родопа панина,
    "откъсвайки се от света, който никак не ми липсва."
    Eia ,много мечти се сбъдват, но най-хубавите мечти се раждат сега.
    Хубава вечер!
  • Благодаря за споделянето на твоите скъпи истини, Роси!
    Приех прочита като личен разговор!
    Поздрав!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...