21 июл. 2023 г., 07:11

Простете, мъртви!

503 0 0

Простете, мъртви! Мойте прегрешения,

най-тежките, които още върша.

Все идвам аз на ваш'те погребения

по пътя към последната ви къща...

В земята сте блажени с тишина,

а живите, проклети сме с мълчание. 

Издишахте живота в самота

а ние в нея търсим оправдания.

Простете, че загубих се във времето

и мъчех да разбирам празни, хората.

Не ми отнемай, Господи търпението! 

Недей ме разболява със умора!

Недей да ме изпълваш със тревоги!

Смирих се без да силя вече думите.

Изпих навместо бѝле, сто отрови

и вярвам още. (Да ме вземат лудите!)

В наивното желание за чувства.

В отчаяните опити за бъдеще.

В пропитото ми с болката, изкуство

и в сбъдване на хубавите сънища...

Простете, мъртви! Някога ще дойда, 

а вие ми шепнете, че простен съм! 

Дали от, невъзкръсваща неволя

или, че като вас ще съм студен...

 

©тихопат.

Данаил Антонов

19.07.2023

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Антонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...