1 окт. 2023 г., 01:43

Прости 

  Поэзия
184 5 5

Защо вятъра гони листата!?

И покой греховен не ни даде стихия...

Стихия, която да дава покой на Света.

Защо вяра загубихме, нали сме хора, Боже.

 

Тишина, а тя крещи, злосторници:

Майка България много тъжи.

Мирис на гнило, тънем в невежество...

до кога сълзи... загиваме, а нас Бог ни роди.

 

И свещенници вече вярата губят...

Защо, моля се, нека ме чуят и видят...

но отдавна вече сме слепи за туй

което наричаме... Свобода.

 

 

Баща на сина си не вярва...

ръката която дава, взема живот.

Казват щом веднъж оцелееш

си мислиш, че твой е Света.

 

А дали си заслужава...

Да даваме всичко от нас!?

Приятелство трудна дилема.

Пак казвам, умира Света.

 

А вятъра,той си духа...

милост не търси сам си е съдник.

Ние му търсим вина.

Боже, Прости, грешни сме ние...Прости.

© Ангел Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Радвам се че ви имам,Приятели!Обичам ви и нека доброто бъде винаги с вас!!!Прегръдки!!!
  • Наистина силни послания, Ачо!
  • С Таня!
    Силни послания, Ачо.
  • Силен стих!
    Поздравления!
  • “ до кога сълзи... загиваме, а нас Бог ни роди.” Да, …така е, Ангел! Не светът ни е виновен, ние сме грешни…
Предложения
: ??:??