Прости
Защо вятъра гони листата!?
И покой греховен не ни даде стихия...
Стихия, която да дава покой на Света.
Защо вяра загубихме, нали сме хора, Боже.
Тишина, а тя крещи, злосторници:
Майка България много тъжи.
Мирис на гнило, тънем в невежество...
до кога сълзи... загиваме, а нас Бог ни роди.
И свещенници вече вярата губят...
Защо, моля се, нека ме чуят и видят...
но отдавна вече сме слепи за туй
което наричаме... Свобода.
Баща на сина си не вярва...
ръката която дава, взема живот.
Казват щом веднъж оцелееш
си мислиш, че твой е Света.
А дали си заслужава...
Да даваме всичко от нас!?
Приятелство трудна дилема.
Пак казвам, умира Света.
А вятъра,той си духа...
милост не търси сам си е съдник.
Ние му търсим вина.
Боже, Прости, грешни сме ние...Прости.
© Ангел All rights reserved.
