Простимо
Усетих те, свита в ръкопис средновековен,
като шепот на разлистена страница,
гравюрно, калиграфно украсена
небесна, портретирана богиня
очаквана, чезнееща в дъждове есенни
строшени, не стигнали дланите ми земни.
Ти беше, измислена прощаваща илюзия
в писмо петдесет години пътувало
и с бавна наслада адресанта очаквало,
разкъсвало изумрудени вълни на пяна,
но не потънало в море непреодолимо
и в туптяща сърцевина непростимо.
като шепот на разлистена страница,
гравюрно, калиграфно украсена
небесна, портретирана богиня
очаквана, чезнееща в дъждове есенни
строшени, не стигнали дланите ми земни.
Ти беше, измислена прощаваща илюзия
в писмо петдесет години пътувало
и с бавна наслада адресанта очаквало,
разкъсвало изумрудени вълни на пяна,
но не потънало в море непреодолимо
и в туптяща сърцевина непростимо.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мариола Томова Все права защищены
