18 мар. 2014 г., 22:17

Простимо е

634 0 12

Простимо е

 

Облак като пух любовен обвива моята снага.

Вдишвам  мекотата. Ухае нежно, на трева!

 

Послание от дебрите духовни искам да шептя.

Като женствена светица, молеща блестя!

 

Издигам се от фини чувства, неживяни досега.

Лека, рееща се нося. Кацам окрилена  на брега.

 

Морето синьо с благодарен дъх да нагостя.

Невъзможната любов завинаги да си простя!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Манипулирам Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ирен Споделям и ти благодаря . Разбира се, че така трябва!
  • Привет! Това е много.. много чувствено и светло!А колкото до прошката, всичко трябва да може да се прости... Не че аз го умея, не - не съм Господ... Но щом се е случило, значи така трябва...
  • Благодаря, че ви хареса. И да, Светла, не винаги е простимо, но така ми се иска
  • Не винаги ...
  • Браво, М! Образност, нежност, духовност...

    Поздравявам те! Красив стих!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...