18 мар. 2014 г., 22:17

Простимо е

637 0 12

Простимо е

 

Облак като пух любовен обвива моята снага.

Вдишвам  мекотата. Ухае нежно, на трева!

 

Послание от дебрите духовни искам да шептя.

Като женствена светица, молеща блестя!

 

Издигам се от фини чувства, неживяни досега.

Лека, рееща се нося. Кацам окрилена  на брега.

 

Морето синьо с благодарен дъх да нагостя.

Невъзможната любов завинаги да си простя!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Манипулирам Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ирен Споделям и ти благодаря . Разбира се, че така трябва!
  • Привет! Това е много.. много чувствено и светло!А колкото до прошката, всичко трябва да може да се прости... Не че аз го умея, не - не съм Господ... Но щом се е случило, значи така трябва...
  • Благодаря, че ви хареса. И да, Светла, не винаги е простимо, но така ми се иска
  • Не винаги ...
  • Браво, М! Образност, нежност, духовност...

    Поздравявам те! Красив стих!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...