Mar 18, 2014, 10:17 PM

Простимо е 

  Poetry
511 0 12

Простимо е

 

Облак като пух любовен обвива моята снага.

Вдишвам  мекотата. Ухае нежно, на трева!

 

Послание от дебрите духовни искам да шептя.

Като женствена светица, молеща блестя!

 

Издигам се от фини чувства, неживяни досега.

Лека, рееща се нося. Кацам окрилена  на брега.

 

Морето синьо с благодарен дъх да нагостя.

Невъзможната любов завинаги да си простя!

 

© Манипулирам All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Ирен Споделям и ти благодаря . Разбира се, че така трябва!
  • Привет! Това е много.. много чувствено и светло!А колкото до прошката, всичко трябва да може да се прости... Не че аз го умея, не - не съм Господ... Но щом се е случило, значи така трябва...
  • Благодаря, че ви хареса. И да, Светла, не винаги е простимо, но така ми се иска
  • Не винаги ...
  • Браво, М! Образност, нежност, духовност...

    Поздравявам те! Красив стих!
  • Прекрасно, песенно! Поздрави, М.!
  • Харесах!
  • Стан, Султана, Силве, Васко, радвам се, че споделихте моите въжделения и душевни усещания! И аз ви поздравявам и благодаря, че сме заедно!
  • Понесох се и аз докато четях! Поздрав за красивия стих!
  • Докосващо!Поздравления!
  • "Морето синьо с благодарен дъх да нагостя..." - това определено ми въздейства! Поздрав, Ман.!
  • Леко, феерично!
    Хареса ми, Манипулирам!
Random works
: ??:??