Простимо е
Облак като пух любовен обвива моята снага.
Вдишвам мекотата. Ухае нежно, на трева!
Послание от дебрите духовни искам да шептя.
Като женствена светица, молеща блестя!
Издигам се от фини чувства, неживяни досега.
Лека, рееща се нося. Кацам окрилена на брега.
Морето синьо с благодарен дъх да нагостя.
Невъзможната любов завинаги да си простя!
© Манипулирам All rights reserved.