18.03.2014 г., 22:17

Простимо е

630 0 12

Простимо е

 

Облак като пух любовен обвива моята снага.

Вдишвам  мекотата. Ухае нежно, на трева!

 

Послание от дебрите духовни искам да шептя.

Като женствена светица, молеща блестя!

 

Издигам се от фини чувства, неживяни досега.

Лека, рееща се нося. Кацам окрилена  на брега.

 

Морето синьо с благодарен дъх да нагостя.

Невъзможната любов завинаги да си простя!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Манипулирам Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ирен Споделям и ти благодаря . Разбира се, че така трябва!
  • Привет! Това е много.. много чувствено и светло!А колкото до прошката, всичко трябва да може да се прости... Не че аз го умея, не - не съм Господ... Но щом се е случило, значи така трябва...
  • Благодаря, че ви хареса. И да, Светла, не винаги е простимо, но така ми се иска
  • Не винаги ...
  • Браво, М! Образност, нежност, духовност...

    Поздравявам те! Красив стих!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...