7 февр. 2025 г., 16:40

Просто една изповед

585 2 0

Мило мое слънчево момче,

ти за мен си скъпо зайче,

а гласа ти е нежно кадифе. 

Душите ни

във вечността се търсеха 

и благодарят на Господ,

че внезапно ни ги събра. 

На нашата Земя той

случайно срещна ги,

и дори небосвода 

не успя да ги раздели.

Времето говори ни вече, 

че моментът  

превърна във любими години,

които възпламеняваха моята душа,

а сега във свидните година,

стопли моята снага, 

с твойта мъжка топлина.

Говори ми, 

минутите тогава спират.

Дори погледите ни 

и докоснатите устни 

превърнаха се 

в една картинка,

с красива светлина.

Сега любов 

допират се ръцете ни

и превръщат страстта ни 

в истинска нежност, 

с незабравима доброта.

Очите ни 

заглеждат раменете ни,  

загряна съм 

от твойта топлина, 

дори бедрата ни се сляха, 

взаимно тръпнещи 

от порив вечен,

и доказват колко нежен си,

искрен и земен. 

Зная колко мъдър си,  

загърбвайки лошото зад нас.    

С твойта мъдрост ний посрещаме 

сбъдването на взаимните

желания и копнежи,

дори мечтите ни 

правят щастливи досега.

Просто една изповед!

06.02.2025

Автор: Виктория Милчева 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктория Милчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...