Просто една изповед

Мило мое слънчево момче,

ти за мен си скъпо зайче,

а гласа ти е нежно кадифе. 

Душите ни

във вечността се търсеха 

и благодарят на Господ,

че внезапно ни ги събра. 

На нашата Земя той

случайно срещна ги,

и дори небосвода 

не успя да ги раздели.

Времето говори ни вече, 

че моментът  

превърна във любими години,

които възпламеняваха моята душа,

а сега във свидните година,

стопли моята снага, 

с твойта мъжка топлина.

Говори ми, 

минутите тогава спират.

Дори погледите ни 

и докоснатите устни 

превърнаха се 

в една картинка,

с красива светлина.

Сега любов 

допират се ръцете ни

и превръщат страстта ни 

в истинска нежност, 

с незабравима доброта.

Очите ни 

заглеждат раменете ни,  

загряна съм 

от твойта топлина, 

дори бедрата ни се сляха, 

взаимно тръпнещи 

от порив вечен,

и доказват колко нежен си,

искрен и земен. 

Зная колко мъдър си,  

загърбвайки лошото зад нас.    

С твойта мъдрост ний посрещаме 

сбъдването на взаимните

желания и копнежи,

дори мечтите ни 

правят щастливи досега.

Просто една изповед!

06.02.2025

Автор: Виктория Милчева