Ти искаш сигурно да съм светица?
Не съм икона, просто съм жена.
Обичана и лъгана. Грешница,
повярвала отново в любовта!
Ти искаш сигурно да те обичам
тъй както мен обичаш силно ти?
Но как „любими" аз да те наричаам,
щом мен от любовта ти ме боли?
Във буца лед сърцето ми превърна,
душата ми без жал изпепели!
А искаш пак при тебе да се върна
и да ти вярвам както и преди!
© Георги Иванов Все права защищены