Ти искаш сигурно да съм светица?
Не съм икона, просто съм жена.
Обичана и лъгана. Грешница,
повярвала отново в любовта!
Ти искаш сигурно да те обичам
тъй както мен обичаш силно ти?
Но как „любими" аз да те наричаам,
щом мен от любовта ти ме боли?
Във буца лед сърцето ми превърна,
душата ми без жал изпепели!
А искаш пак при тебе да се върна
и да ти вярвам както и преди!
© Георги Иванов All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
