13 окт. 2010 г., 10:32

Пространства

692 1 10

Пространства

 

"аз" съм си "аз", 

"ти" си  "ти",
но животът обича думата "ние"
и защото тук идваме да се смеем и плачем, 
да растем и да ходим, да мечтаем и тичаме,
най-трудно е заедно 
да създаваме щастие, 

осъзнавайки съкровеното 

наше свято "Обичам те"
и защото така сътворен е света,
че да трупа всеки в душата си
лични пространства от време,
бди бял ангел над нас

- паметта -
вечен е споменът -
няма как смъртта да го вземе...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...