13 окт. 2010 г., 10:32

Пространства

694 1 10

Пространства

 

"аз" съм си "аз", 

"ти" си  "ти",
но животът обича думата "ние"
и защото тук идваме да се смеем и плачем, 
да растем и да ходим, да мечтаем и тичаме,
най-трудно е заедно 
да създаваме щастие, 

осъзнавайки съкровеното 

наше свято "Обичам те"
и защото така сътворен е света,
че да трупа всеки в душата си
лични пространства от време,
бди бял ангел над нас

- паметта -
вечен е споменът -
няма как смъртта да го вземе...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...