15 сент. 2016 г., 18:13

Просветление

420 0 2

 

Замъгли ми се съзнанието.

Буквите загубиха смисъл.

Не можех да ги докосна.

Какво е това?

Нима това е провидението?

Жан Мишел Жар просвири в далечината.

Слушах като в несвяст.

Една далечна планета се доближи до земята.

Бях обсебен.

Сънят ми не свършваше.

Нов ритъм се появи.

Сериозен, отчетлив.

Завлядаващ.

Почувствах се обнадежден и окрилен.

Защо Господ ми изпрати това спасение?

Знам ли?

Сигурно съм го заслужил с нещо.

Ритъмът продължаваше да обсебва душата ми.

Чувствах се в Рая.

Нима това е той?

Живеех с невероятното си просветление.

Очудващо, нежно, привлекателно.

Как така на мен да се случи?

Защо бях избран?


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Симеон Пенчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...