Sep 15, 2016, 6:13 PM

Просветление

  Poetry » Other
413 0 2

 

Замъгли ми се съзнанието.

Буквите загубиха смисъл.

Не можех да ги докосна.

Какво е това?

Нима това е провидението?

Жан Мишел Жар просвири в далечината.

Слушах като в несвяст.

Една далечна планета се доближи до земята.

Бях обсебен.

Сънят ми не свършваше.

Нов ритъм се появи.

Сериозен, отчетлив.

Завлядаващ.

Почувствах се обнадежден и окрилен.

Защо Господ ми изпрати това спасение?

Знам ли?

Сигурно съм го заслужил с нещо.

Ритъмът продължаваше да обсебва душата ми.

Чувствах се в Рая.

Нима това е той?

Живеех с невероятното си просветление.

Очудващо, нежно, привлекателно.

Как така на мен да се случи?

Защо бях избран?


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симеон Пенчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...