Sep 15, 2016, 6:13 PM

Просветление

  Poetry » Other
419 0 2

 

Замъгли ми се съзнанието.

Буквите загубиха смисъл.

Не можех да ги докосна.

Какво е това?

Нима това е провидението?

Жан Мишел Жар просвири в далечината.

Слушах като в несвяст.

Една далечна планета се доближи до земята.

Бях обсебен.

Сънят ми не свършваше.

Нов ритъм се появи.

Сериозен, отчетлив.

Завлядаващ.

Почувствах се обнадежден и окрилен.

Защо Господ ми изпрати това спасение?

Знам ли?

Сигурно съм го заслужил с нещо.

Ритъмът продължаваше да обсебва душата ми.

Чувствах се в Рая.

Нима това е той?

Живеех с невероятното си просветление.

Очудващо, нежно, привлекателно.

Как така на мен да се случи?

Защо бях избран?


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симеон Пенчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...