15.09.2016 г., 18:13 ч.

Просветление 

  Поезия » Друга
230 0 2

 

Замъгли ми се съзнанието.

Буквите загубиха смисъл.

Не можех да ги докосна.

Какво е това?

Нима това е провидението?

Жан Мишел Жар просвири в далечината.

Слушах като в несвяст.

Една далечна планета се доближи до земята.

Бях обсебен.

Сънят ми не свършваше.

Нов ритъм се появи.

Сериозен, отчетлив.

Завлядаващ.

Почувствах се обнадежден и окрилен.

Защо Господ ми изпрати това спасение?

Знам ли?

Сигурно съм го заслужил с нещо.

Ритъмът продължаваше да обсебва душата ми.

Чувствах се в Рая.

Нима това е той?

Живеех с невероятното си просветление.

Очудващо, нежно, привлекателно.

Как така на мен да се случи?

Защо бях избран?


 

© Симеон Пенчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??