27 сент. 2018 г., 00:06

Просяк

586 0 2

                ПРОСЯК

 

На светофара ме пресрещна

момченце малко, протегнало ръчичка

и промълви, очите свело.

 -Чичко, дай паричка !

 

И рекох му,

   -О миличък прощавай!-

Парички в себе си не нося,

държавата ни скапана, душичко

принуди ме и аз да прося.

 

Да прося работа и здраве,

за децата ми - наука,

а казват ми че съм Европа

и к,во от туй ?- Като съм тука!

 

Приведох се, погалих му главата

-Недей да плачеш ти сега!

Че все е по-добре да просиш,

от колкото да си слуга!

 

                                         09.04.2001г. Весо

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веселин Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти "Водице ". Тома съм го писал по повод влизането ни в ЕС, а колко актуално звучи и днес. А иначе...без достойнство и самочувствие ще си останем за винаги СЛУГИ.
  • Замислих се над финала, Художнико...

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....