На светофара ме пресрещна
момченце малко, протегнало ръчичка
и промълви, очите свело.
-Чичко, дай паричка !
И рекох му,
-О миличък прощавай!-
Парички в себе си не нося,
държавата ни скапана, душичко
принуди ме и аз да прося.
Да прося работа и здраве,
за децата ми - наука,
а казват ми че съм Европа
и к,во от туй ?- Като съм тука!
Приведох се, погалих му главата
-Недей да плачеш ти сега!
Че все е по-добре да просиш,
от колкото да си слуга!
09.04.2001г. Весо
© Веселин Христов Все права защищены