В свят,
изтъкан от премеждия
се лутат духовни вихри
разгневени
сред безкрайния мрак
под небето.
Тлеят безбожно
сърцата, в които
свря се мъката -
на времето пленница
вечна, злочеста.
В тишината на времето,
сега съдбовната песен
на мрака пробива
на сломената надежда
тялото.
А вечността усмихва се
на тлеещите в гняв...
проточеност и безнадеждност,
съставляващи я.
© Цвет Все права защищены