20.11.2009 г., 11:08

Проточеност и безнадеждност

601 0 0

В свят,

изтъкан от премеждия

се лутат духовни  вихри

разгневени

сред безкрайния мрак

под небето.

Тлеят безбожно

сърцата, в които

свря се мъката -

на времето пленница

вечна, злочеста.

В тишината на времето,

сега съдбовната песен

на мрака пробива

на сломената надежда

тялото.

А вечността усмихва се

на тлеещите в гняв...

проточеност и безнадеждност,

съставляващи я.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвет Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...