В свят,
изтъкан от премеждия
се лутат духовни вихри
разгневени
сред безкрайния мрак
под небето.
Тлеят безбожно
сърцата, в които
свря се мъката -
на времето пленница
вечна, злочеста.
В тишината на времето,
сега съдбовната песен
на мрака пробива
на сломената надежда
тялото.
А вечността усмихва се
на тлеещите в гняв...
проточеност и безнадеждност,
съставляващи я.
© Цвет All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
