Nella_gold (Нели )
841 4525
30 июн. 2009 г., 23:48

Протяжна... 

  Поэзия
622 0 12

Тиха нощ.

И протяжна

до скучност луна.

Нямо до лудост небе,

с изпочупени светещи

кръгчета.

Незрими.

В огледалото

за обратно виждане.

Град. Не като другите.

Със смълчани улици,

усукани по собствената си ос.

А въздухът стяга.

И прежуря почти.

До... задушаване.

 

© Нели Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Призрачен реализъм Нели- насълзява безсилието и прави дишането по-лесно, и по-лесно откриваш човека до себе си,и в себе си...Аплодисменти!!!
  • в такава нощ
    може да се случи всичко..
  • Поезията ти разведрява душната атмосфера. Поздрави!
  • ...само очите ми останаха същите,
    но не виждаха...
  • !!!

    Хубаво е!
  • Сложи си ония, розовите очила
    и "срещу протяжна до скучност луна"
    извий глава... Ще ти олекне на душата!

    Тъй мисля аз!
    Има и по-добри дни, знаеш!
    Нелко*
  • Къде е тоя град?
    Дали където си мисля...
    Лет дъ сън шайн ин !
  • Поеми дълбоко дъх и продължи!
    Прегръдки Нел!!!
  • Тягостна картина.
    Усмихни се)))
  • Като пред избори...моля те приеми шегата, Нели.
    А една твоя усмивка би направила нощта прекрасна! Сърдечно!
  • В огледалото

    за обратно виждане.

    Град. Не като другите.

    !!!
  • Тъничка нишка е времето…
    Едно мигновение…
    Между изпружени сенки…
    Суха кашлица в спомена…
    Дави ли, дави…
    Като дует на двама
    в последна болка.

    Обаче идва нов ден!
Предложения
: ??:??