4 янв. 2021 г., 08:52

Цената

838 0 4

 

 

Платих ти, живот!

Платих ти цената…

Платих за греха…

Изкупих вината…

Всичко ти дадох.

Всичко ми взе.

Платих ти… до последния грош…

Какво казваш - мизата вдигаш?

 Колко я искам нея, свободата,

да видиш….

Ами ето ме на,

погледни ме -

имам си само това:

тяло от Мама, от Татко - име.

От Бог имам безсмъртна душа…

Какво ще ми вземеш още, Живот?

Свободата ми?

Без нея  не струваш и грош…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангелина Стойчева Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

25 место

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти!!!
  • Хареса ми!
  • Така е, Щураче, докато си млад грабиш с пълни шепи от Живота без да се замисляш дали не нараняваш някого или нещо, но... идва ден, когато трябва да платиш сметката...Благодаря ти, че прочете и хареса стиха ми!
  • Животът само дава, а ние само взимаме и лихва не плащаме, само проклинаме

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...