4.01.2021 г., 8:52

Цената

828 0 4

 

 

Платих ти, живот!

Платих ти цената…

Платих за греха…

Изкупих вината…

Всичко ти дадох.

Всичко ми взе.

Платих ти… до последния грош…

Какво казваш - мизата вдигаш?

 Колко я искам нея, свободата,

да видиш….

Ами ето ме на,

погледни ме -

имам си само това:

тяло от Мама, от Татко - име.

От Бог имам безсмъртна душа…

Какво ще ми вземеш още, Живот?

Свободата ми?

Без нея  не струваш и грош…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангелина Стойчева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

25 място

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти!!!
  • Хареса ми!
  • Така е, Щураче, докато си млад грабиш с пълни шепи от Живота без да се замисляш дали не нараняваш някого или нещо, но... идва ден, когато трябва да платиш сметката...Благодаря ти, че прочете и хареса стиха ми!
  • Животът само дава, а ние само взимаме и лихва не плащаме, само проклинаме

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...