30 сент. 2009 г., 01:47

Провокативно

1.5K 0 24

Протегни се към мен, ела… докосни ме,

знаеш, че заедно ще стигнем звездите!

Очи затвори, прошепни мойто име…

високо ще литнем, дори над орлите!

 

Пръсти заравяй в косата ми мека,

нишки от себе си в нея втъкавай.

В теб се притискам – и нежна, и лека –

знам, че желаеш ме точно такава!

 

С устни те галя, целувам те бавно,

от сока на твоята сила отпивам;

в ръцете ти чувствам как се разпадам,

щом нега екстазна във нас се разлива.

 

Небето изригва във дъжд метеорен,

в който в прегръдка изгаряме двама.

Притихваме кротки, подвластни, покорни...

Ти мой си - аз твоя... завинаги... само...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анахид Чальовска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...