Sep 30, 2009, 1:47 AM

Провокативно

  Poetry » Love
1.5K 0 24

Протегни се към мен, ела… докосни ме,

знаеш, че заедно ще стигнем звездите!

Очи затвори, прошепни мойто име…

високо ще литнем, дори над орлите!

 

Пръсти заравяй в косата ми мека,

нишки от себе си в нея втъкавай.

В теб се притискам – и нежна, и лека –

знам, че желаеш ме точно такава!

 

С устни те галя, целувам те бавно,

от сока на твоята сила отпивам;

в ръцете ти чувствам как се разпадам,

щом нега екстазна във нас се разлива.

 

Небето изригва във дъжд метеорен,

в който в прегръдка изгаряме двама.

Притихваме кротки, подвластни, покорни...

Ти мой си - аз твоя... завинаги... само...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анахид Чальовска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...