30.09.2009 г., 1:47

Провокативно

1.5K 0 24

Протегни се към мен, ела… докосни ме,

знаеш, че заедно ще стигнем звездите!

Очи затвори, прошепни мойто име…

високо ще литнем, дори над орлите!

 

Пръсти заравяй в косата ми мека,

нишки от себе си в нея втъкавай.

В теб се притискам – и нежна, и лека –

знам, че желаеш ме точно такава!

 

С устни те галя, целувам те бавно,

от сока на твоята сила отпивам;

в ръцете ти чувствам как се разпадам,

щом нега екстазна във нас се разлива.

 

Небето изригва във дъжд метеорен,

в който в прегръдка изгаряме двама.

Притихваме кротки, подвластни, покорни...

Ти мой си - аз твоя... завинаги... само...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анахид Чальовска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...