22 нояб. 2012 г., 21:37  

Прозаично 

  Поэзия
953 0 20
Така си крачим – често към умората
и влизаме във дневните аритмии.
Със себе си и други често спорим,
а вечер уморени тъжно стихваме.
Тогава почват да болят очите
и да тежат крайъгълните камъни.
Преравяме по памет думи скрити
и чувствата си от деня измамени.
По-рехави настъпват вечер нощите.
Луните им в безмълвие се стичат.
Пресмятаме наум добро и лошо,
а тъмното боли... като поличба. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Монева Все права защищены

Предложения
: ??:??