Anita765 (Ани Монева)
297 11768
Nov 22, 2012, 9:37 PM  

Прозаично 

  Poetry
869 0 20

Така си крачим –  често към умората
и влизаме във дневните аритмии.
Със себе си и други често спорим,
а вечер уморени тъжно стихваме.

 

Тогава почват да болят очите
и да тежат крайъгълните камъни.
Преравяме по памет думи скрити
и чувствата си от деня измамени.

 

По-рехави настъпват вечер нощите.
Луните им в безмълвие се стичат.
Пресмятаме наум добро и лошо,
а тъмното боли... като поличба.

 

Така будуваме до ранно утро,
в което топло само е кафето,
по-често стъпваме от празно в пусто,
броим какво от вчера ни е взето.

 

Съвсем за кратко пулсът е ритмичен,
навън аритмия поредна чака.
Изнизва се денят ни прозаичен.
Във вечерта си ще се сгушим някак.

© Ани Монева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??